Блогът на didotrix :: Mulholland Drive - Дейвид Линч или магията в киното

Постинг

27.11.2009 15:56 - Mulholland Drive - Дейвид Линч или магията в киното

Автор: didotrix Категория: Изкуство

Прочетен: 3091 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.04.2022 09:31

Влюбих се в изкуството на Дейвид Линч през 2001-ва година, когато излезе филмът му "Mulholland drive". Преди това го познавах единствено със сериала "Туин Пийкс", който и до ден днешен нахлува в кошмарите ми. Винаги съм гледал на Линч като на "режисьорът-илюзионист". Той е от малкото хора, които умеят да заблуждават зрителите чрез филмите си. Не случайно, критиците и феновете определят изкуството му като революция. Изкуство, в което се преплитат огромни дози психология, логика и асоциации. Всеки негов филм е като отделен спектакъл. Често докато стоя пред екрана, се пренасям в удобното кресло точно срещу сцената, наслаждавайки се на едно невероятно магическо шоу. Шоу, в което всеки човек може да открие себе си. Това е и една от най-невероятните техники на Линч - намирането на общото измежду безброй различните характери на човешката същност.

Понякога си мисля, че успехът на Линч е изграден върху труда на Фройд. Сигурно започвате да се чудите какво общо намирам в магията, филмите на Линч и психологията на Фройд. Знаете, че магията заблуждава зрителите. Те не виждат реалността, а вие ги карате да видят това, което искате. Естествено, за тази цел ви е нужна психологията. С две думи - магията е вид психология, която се използва за забавление. Най-великият учен, който обръща голямо внимание на психологията, е Фройд. И ето, че вече получихме веригата:

Магия - Психология - Фройд

Следва и естественото включване на гения Линч, който пръв добавя тази верига в киното. И за да е напълно перфектна цялата тази комбинация, ще обърна внимание и върху една тема, обединяваща елементите в тази верига - сънят и мечтата. Тук разглеждам съня и мечтата като едно цяло. Сънят е неосъзнавана (подсъзнателна) проява, чиято роля е да помогне на съзнанието да се освободи от проблемите си. Мечтата е същото, но вече осъзнавано. Реално погледнато целта на двете е една и съща. Всеки, който се занимава с магия, ще потвърди че всяка нова измислена илюзия се поражда от някаква първоначална идея-мечта. Мечтаеш си, че можеш да летиш и разработваш тази мечта под формата на илюзия, която зрителите виждат (и готиното е, че някои вярват реално в нея). Така от една мечта получаваме магия.
Нека сега разгледаме веригата в цялото й съвършенство. Искам да отбележа, че съм изобразил веригата в кръгова форма, защото е трудно да се определи кое е началото и края й, и е почти невъзможно да се направи хронология:

Знам, че феновете на Линч с голям интерес ще четат тази моя статия. Още повече, че ще направя няколко уникални разкрития за любимия ми "Mulholland drive" и връзката, конкретно на този филм с магическото изкуство и труда на Фройд за съня. Нека преди всичко, да обърнем внимание на Съня/мечтата.

Професор Зигмунд Фройд (1856 — 1939) за пръв път обръща толкова голямо внимание на отражението на реалността върху съня. Според Фройд и съвременните му последователи, докато спим нашият мозък не се намира в покой, а пo-скоро се заема да подбира и да слага ред в събитията от деня. Сънищата са останки от сортирането, извършвано от нашия мозък. Понякога се събуждаме на сутринта и откриваме, че през нощта проблемите ни са избледнели или дори че са намерили своето решение, а понякога и че сме били осенени от оригинални идеи и решения.

Друго, което взима водеща роля във труда на Фройд и филмите на Линч, е "лъжливото пробуждане". Една от причините, които ни карат да се сепнем посред нощ и да видим по средата на стаята странни явления (като например зелени чудовища или покойни наши близки) е това, че всъщност ние сънуваме, че сме се събудили. Усещането е толкова правдоподобно, че много често сме неспособни да убедим сами себе си, че това е сън, а не действителност. Разбира се, веднага възниква въпросът - кое всъщност е реално и кое въображаемо , и този въпрос, достатъчно сложен и труден дори тогава, когато разполагаме с целия си капацитет и всичките си възможности, е още по-неразрешим посред нощ, когато сме потънали в царството на сънищата си.
Фройд е далеч от мисълта, че сънищата са безумни блуждаещи проявления на едно съзнание, изпуснато от контрола на своя собственик. Напротив, той ги схваща като сцени, идващи от неосъзнатото, дремещо под нашето съзнание. В началото той смята, че те са отражение на нашите съзнателни действия, понеже в тях той открива симптоми на истерия, на анормално поведение и дори на физически заболявания, поднесени в символична проекция. Истерията, анормалното поведение и физическите симптоми сами по себе си са вече символични, доколкото те са само вторични проявления на дадена първопричина. Едно кожно възпаление например е физическо състояние и в същото време то е символ, отразяващ скрита причина. По същия начин, но в психологически план, образът на човек, който лесно повръща, може твърде успешно да изобрази символично, че дадената личност отказва „да смели“ някои реални факти.

Фройд полага неимоверни усилия, за да докаже, че всички сънища представляват осъществяване на желания. „Осъществяването е единствената цел на всяко желание и дори мъчителните сънища трябва да се разглеждат като израз на осъществяването на желания.“ - сочи той. При все това за него се оказва трудно да отчита страховете и терзанията като осъществяване на желания.Той си дава сметка също, че откъси от сънищата понякога спохождат мислите ни и в будно състояние, и така по-късно се смесват с реалните ни спомени. Това разкритие, свързано с други факти от изследването на истерични пациенти под хипноза, накрая го довежда до полагането на основите на теорията на психоанализата. От 1893 г. той дава гласност на част от заключенията си и заявява, че екстремните физически симптоми, констатирани в случаите на истерия, се дължат не на патологични изменения, а на емоционална психическа енергия, която се преобразува в психически симптоми. Впоследствие, той потвърждава, че тази психическа енергия е от сексуално естество и неговите изследвания върху сънищата накрая го навеждат на мисълта, че символите, които срещаме там, са проекция на потиснатите сексуални комплекси, смесени с чувство за вина.

Фройд установява също, че човешката психика има три страни: Аз, То и Сврьхаз. Азьт представлява съзнателната част на нашите мисли, която бихме могли да оприличим с тялото. То е частта, отредена на инстинктите, на нашите примитивни нагони, докато Сврьхазът е натоварен главно със задачата да контролира инстинктивната част и може да съставлява онова, което наричаме наше Съзнание, Съвест или Душа. Фройд смята, че по време на сън Азът ни отстъпва на заден план, докато То взема връх, нещо подобно на „звярът, който дреме в нас“, констатирано още от Платон. Това се проявява чрез сексуални нагони и инстинкти за самосъхранение, които могат да приемат агресивна форма. За да съхрани Аза и Свръхаза от тези развихрени сексуални страсти (и с цел да им спести прекаленo силния шок), То прикрива своите нагони зад маската на символи и фантасмагорични образи.

В творчеството на Линч, асоциациите взимат също важна роля. Още Леонардо да Винчи е казал „Не се изисква голямо усилие да се поспирате от време на време, за да се загледате в петната по стените, пепелта в огъня, облаците в небето или дори в калта, от които могат да ви хрумнат чудесни идеи“. Самият Линч в някои от интервютата си споменава, че когато започва да работи по даден проект, още не е наясно със завършека му. И често се случва така, че първоначалната идея се изгубва напълно, заместена от нови хрумвания. Това води до пълна промяна на целия сюжет.

След като разясних накратко най-важните неща в идеята на Фройд, отнасящи се до съня и символите в него, мисля че е крайно време да погледнем в "Мълхоланд Драйв". Ето и реалната история, която се случва в този сценарий:

Даян Селоуийн живее с родителите си в Дийп Ривър, Онтарио (Канада). Тя се явява на конкурс за танци, където печели награда. Родителите й излизат заедно с нея на сцената и посрещат бурните аплодисменти. Лелята на Даян (Рут), която доскоро е била актриса в Холивуд, умира и завещава пари на Даян. Родителите й предлагат да замине за Холивуд и да се пробва в киното, защото мечтата на Даян винаги е била да стане актриса, но все още й липсва смелост.
И така, тя се озовава в Холивуд. Наема си квартира в комплекс "Сиера Бонита". Кандидатства за главна роля във филма на режисьора Боб Рукър "Историята на Силвия Норт", но той не я одобрява и й дава второстепенна роля. Главната роля взема непозната актриса, на име Камила Роудс.
По време на снимките, между двете актриси се заражда приятелство. Даян се привързва силно към Камила, която пък решава да се възползва от това приятелство. Между двете възниква любовна връзка. По този начин Камила желае да стане скандална и това да я изстреля сред звездите на Холивуд. Но Даян е прекалено влюбена, не осъзнава това и приема тази връзка много сериозно.
След време, двете се снимат в друг филм, този път на режисьора Адам Кешър. Един ден, Камила идва в квартирата на Даян и обяснява, че всичко е свършило, като й предлага да останат приятелки. Даян избухва и изгонва Камила от дома си. Цяла седмица, Даян не излиза от квартирата си.
Един ден обаче телефонът звъни. Обажда се Камила, която й предлага изненада и малка разходка с лимузина. Надеждата на Даян за възобновяване на връзката им, се завръща. Тя приема тази среща. Лимузината плува в тъмнината, през многобройните завои на Мълхоланд Драйв и внезапно спира. Докато Даян се чуди какво се случва, вратата й се отваря и вижда, че отвън я чака Камила. Тя я хваща за ръка и я повежда по тясна, мрачна пътека встрани от пътя. Не след дълго, двете се озовават в двора на скъпа и голяма къща, където очевидно има парти. Посрещат ги режисьорът Адам и майка му Коко.
Там, Даян остава неприятно изненадана от връзката между камила и Адам. През цялото време, докато слуша историята им, започва да се съмнява че партито е нагласено и всички са против нея. Адам разказва, че наскоро е претърпял развод, след като е заварил жена си да му изневерява с чистача на басейна им. Даян е потресена още повече и след появата на симпатично, русо момиче, което целува Камила пред очите на всички. Трудно е да приеме разкрепостения живот на истинските холивудски звезди. В следващия момент научава, че Камила и Адам планират брак. Тогава ревността на Даян излиза от релси.
Само след няколко дни, тя се среща с наемен убиец в бар "Уинкис". Поръчва убийството на Камила, като му показва нейна снимка и му подава черна чанта, пълна
с пари - всичките й спестявания. Убиецът казва, че когато си свърши работата, Даян ще намери едно малко, синьо ключе на мястото където са се разбрали. Така ще бъде сигурна, че всичко вече е приключило.
Изморена и психически разстроена от цялата неприятна история, Даян се прибира в дома си и плачейки си ляга в леглото.
ТУК ЗАПОЧВА ФИЛМЪТ !

Дейвид Линч с невероятните си познания по психология на съня, представя тази обикновена история по начин, който засега остава уникален във филмовото изкуство. Искам в следващите редове, да опиша накратко странните епизоди и сцени в "Мълхоланд драйв". Знаем, че откакто съществува киното, се снимат абстрактни и експериментални филми. Самият Линч има доста такива в творчеството си. За да не възприемем и този негов филм като такъв, Линч е решил да ни даде десет жокера, които могат да ни помогнат да се ориентираме в тази на пръв поглед "безсмислена каша". Естествено, хората занимаващи се с психология нямат нужда от жокери. Дори филмът, година след премиерата си, попада в изпитния лист на много университети.

Ето и десетте жокера на режисьора:

1.Обърнете внимание на първите кадри!
Най-малко две улики има още преди началните надписи.

2.Следете появата на червения абажур!

3.Как се казва филмът,който снима Адам?
Ще се спомене ли пак?

4.Забележете мястото на катастрофата!

5.Кой дава ключа и защо?

6.Запомнете роклята,пепелника,чашата за кафе.

7.Какво точно става в клуб "Силенсио"?

8.Талантът ли е единственото,с което пробива Камила?

9.Какво всъщност се случва с мъжа зад "Уинкис"?

10.Къде е леля Рут?

И преди да гледаме филма отново, но този път не с очите, а с ума си, ще ви опиша накратко най-често срещаните видове сънища, които участват и във филма на Линч. Това са Буквалните сънища, символичните сънища и кошмарите.

Буквалните сънища

Буквалните сънища отразяват света от практична гледна точка, чисто интелектуална и лишена от емоции. Те ни рисуват дословни картини, в които можем да различим проблеми и техните разрешения, и да ги подбираме според строго определена логика с главата си, а не със сърцето си. Не е никак чудно, че голям процент от сънищата са буквални, взимайки под внимание факта, че децата се учат още от най-ранна възраст да разсъждават ясно и трезво, без да залитат в отвлечени и абсурдни идеи.
При такава обусловеност, дори духът на сънищата се предава и ни поднася даровете си по буквален начин.Има хора, които не признават съществуването на буквални сънища и които се мъчат да открият символичен смисъл там, където всъщност няма такъв. С това, те усложняват излишно всеки обикновен сън и не долавят същинския му смисъл, да не говорим изобщо за посланието му. Не трябва да забравяме, че буквалните сънища не съдържат никакъв символ, а само знаци, които трябва да се приемат като това, което изобразяват.
Буквалните сънища ни препращат в света, който ни заобикаля и възпроизвеждат вярно сцени и хора такива, каквито те са в действителност. Те могат да извикат в нас
спомени, да ни покажат ситуации в настоящето или да ни разкрият бъдещи събития, но със сигурност не се оставят никога в ръцете на сантименталността.
Реалистичните спомени на сцени от нашето детство са само носталгично възпоменание на миналото, но за да се появят в даден сън, те очевидно имат някакво основание.Много рядко сънищата се връщат към събития от миналото без да има сериозна причина за това. Съживяването на болезнени спомени дава възможност на сънуващия да преосмисли събитията отново в светлината на настоящия момент, с надеждата да ги приеме или да се изправи лице в лице с тях. Ако те са страшни или просто тъжни, тези сънища могат да ни внушат мисли, облекчаващи болката или тревогата. Има и щастливи спомени, които се връщат, за да ни покажат, че смехът е най-доброто лекарство и че животът има и забавна страна.
Понякога се случва да съживяваме отново мигове на страсти и това е с единствената цел да се подсилят или да се събудят в нас нежни чувства. Болката и възторгът на любовните сънища са временно облекчение за този или тази, които не могат да бъдат заедно с любимото същество и ако те са подвластни единствено на сърцето - е, тогава толкова по-добре!
Буквалните сънища ни карат да видим отново отминали събития по начин, до известна степен подобен на телевизионно предаване с кадри - повторения на най-важните моменти от дадено състезание. Наблюдавайки тези моменти отново, забелязваме детайли, които първия път сме пропуснали. Тъкмо това става и при сънищата от този вид.
Следователно целта на тези сънища е да ни предостави втора възможност да
преоценим дадена случка или дадена ситуация, които не сме разбрали напълно първия път. Едно зле разбрано събитие ще бъде складирано в паметта ни на погрешно място, защо то ще бъде асоциирано с други събития, нямащи нищо общо с него. Виждаме тук да се прокрадва сянката на асоциацията на идеите, любимата концепция на Фройд. Чисто и просто, преживявайки отново тези действия и постъпки, ни се предоставя възможността да ги разберем по-добре и така да ги поставим на полагаемото им се място в нашата памет, т. е. да направим нещо като чистка.

Символичните сънища

Символичните сънища идват от подсъзнанието ни и са отражение на вътрешния ни свят на вдъхновения и интуиции. Този свят е населен с чувства, по-голямата част от които не могат да бъдат изразени с думи. Думи като страх, гняв, любов и омраза са само лепнати етикети и смисълът им не може съзнателно да бъде обогатяван чрез интелекта. В замяна на това чрез интуицията си можем да почерним от тях много и именно тук влиза в сила символиката на сънищата, защото тя играе за интуицията същата роля, каквато думите за ума.
Ние не познаваме вътрешния свят така добре както външния, който го засенчва, защото още от детството ни учат да държим чувствата си на верижка и да ги потискаме, по възможност напълно. Когато едно дете „изпадне в криза“, това се счита едва ли не за срамно, при това как другояче то би могло да изрази онова, което думите са неспособни да изкажат. Дори и най-интелигентният възрастен човек не би могъл да го стори. Ето това е полето за изява на символиката на сънищата.
При децата фрустрацията на чувствата се освобождава по време на сън и забранените чувства и разочарования се изявяват под формата на кошмари. Впрочем, родителите неволно допринасят за това състояние на нещата, като отказват да приемат, че кризите и сънищата на детето са символичен израз, който не използва средствата на езика.
И така, символичните сънища отразяват чувства и вълнения, но не всички те са свързани с комплекси или психологически травми. Много от тях са причинени от внушения, интуитивни възприятия, божии послания или послания на ангели небесни или други безплътни духове. Тук намират поле на изява също и психическите изживявания и универсалните първообрази. Трябва обаче да внимаваме да не объркаме даден символ с друг, както се прави от някои парапсихологически кръгове, защото това само ще ни отдалечи от истинския смисъл на съня, а няма да ни доближи до него.

Тук е мястото да се върнем отново на темата за здравия разум и интелекта, без които никога не бихме могли да разберем посланието. Ако разгледаме символиката на сънищата по същия начин като емблемите на предприятията лесно ще доловим логиката на сърцето и тънката нишка, на която тя се държи. Акулите на маркетинга познават до съвършенство движещите сили на символиката. Техните рекламни кампании и промоции са почти изцяло изградени на основата на тези двигатели, защото те отлично знаят, че силата на въздействието в крайна сметка винаги се възнаграждава добре, особено финансово! Светът на ежедневието ни изобилства с ловки внушения на символите, понеже всички реклами, касаещи бита ни, са насочени преди всичко към сърцето ни, а после към разума, за да ударят в крайна сметка по кесията ни. И все пак колкото и да са хитри тези уловки и каквито и количества бензин да ни карат да сипем в резервоара на колата си под претекста, че едновременно с него вливаме в мотора мощта на истински тигър, сънищата ни са безкрайно по-изобретателни.

Проблемът се състои в превода на символите в разбираеми елементи, макар че в крайна сметка, това не е толкова трудно, след като веднъж сме доловили разликата между интуицията на сърцето и логиката на разума. Вярно е, че тези два свята са толкова различни, колкото се различават и петте ни сетива едно от друго, а всеки знае колко е трудно да опишеш даден звук с речника на обонянието! Става дума за системи и средства за представяне на нещата, като всяка от тях борави със свой арсенал от данни и правила и всички те са способни да изразят едно и също нещо, но по различен начин.
Убедителен пример за това е посланието на съня, който ще разгледаме по-долу и който бихме могли с лека ръка да отхвърлим като обикновено бълнуване от страна на сънуващия, ако самият той не бе забелязал, че съновидението разкрива аспект от неговата личност. Мъж сънувал, че върви по непознат път и стига до мрачна бедна колиба. Сиви облаци скривали небето. Той влязъл вътре и видял бедно и окаяно същество, облечено с дрехи, които приличали на дрехите на жена му. Той не познавал жената и я съжалил. С това сънят свършил и когато се събудил, той целия ден се чувствал потиснат от картината на тази тягостна нищета. Осъзнавайки, че си е послужил с дубльор (в кинематографичния смисъл на думата), изпълняващ ролята на жена му и че е заменил дома си с колиба, той проумял как неговият дух на сънищата ловко е използвал езика на символите, за да обрисува семейния му живот. Оттук следва и посланието, че семейството му е в криза и че двамата с жена му много са се отчуждили.

Зли духове

Тъй като мислите ни реагират на външни фактори, понякога нашите сънища изпадат под влиянието на негативни мисли, излъчени от други хора или дори, което е още по-лошо, на пагубни въздействия, умишлено насочени срещу нас. Това довежда до ужасни кошмари, познати под името нападения на зли духове, към които децата са особено чувствителни, възприемащи образа на черни и смразяващи кръвта форми и сенки на същества, които се промъкват и изпълзяват в сънищата. По дефиниция, злият дух е демон, който идва през нощта, за да обсеби душата на сънуващия. Разбира се, това определение обхваща множество грехове, като се започне от въздействия на злонамерени призраци и се стигне до приемането на мощни мисли, умишлено насочени към сънуващия от някой, който му желае злото.

Но може би най-важното нещо, което обърква целия сюжет на филма, са смесените и объркани чувства на Даян. Първоначално тя не осъзнава реалността, поради факта че изпитва едновременно любов, ревност и омраза към една и съща жена. Тези чувства я подтикват към убийство, за което Даян най-малко обвинява себе си. Тя не може и не иска да приеме реалността, че е виновна за разрухата на собствения си, а и живота на нейната любов. За всичко това, Даян обвинява хората около себе си. Малко по малко обаче, подсъзнанието на Даян й помага тя да осъзнае истината, като включва в съня й моменти на подсказвания...

Смятам, че след тези описания, безсмислената каша "Мълхоланд драйв" вече има облик на една нормална история, която показва реалността и съня на една отчаяна жена. И въпреки всичко, Линч влиза в ролята на илюзионист и нарежда отделните епизоди от филма в магически спектакъл.

Нека сега гледаме филма с ума си. Как започва всичко? Замъглени кадри, танци, щастливата Даян и родителите й... пак замъглени, сякаш от сълзи кадри (очевидно спомени). В следващия момент легло, отново сълзи, възглавница, тъмнина... и лимузината, пътуваща по Мълхоланд Драйв.
Още в самото начало на филма, Линч по гениален начин ни прехвърля от реалността в съня/мечтата.Всичко, което наблюдаваме от тук нататък е сън (предизвикан от реалните преживявания на Даян), премесен с мечтите й. Даян започва да си представя какво би й се искало да се беше случило, вместо ужасната реалност, и постепенно заспива, като мечтата й преминава в сън.

Съзнанието на Даян ни поднася на пръв поглед странни истории, които обаче към края на филма ще ни се изяснят (когато наблюдаваме реалната история от живота й). Самият филм се състои от две части - сън и реалност. Не случайно Линч е избрал точно тази подредба на представяне на историята - първо ни показва съня, а към края на филма наблюдаваме реалната история, която е предизвикала този сън. Тогава парчетата от пъзела се нареждат.

Нека сега разгледаме някои от най-странните моменти във филма:

Мъжете в "Уинкис"

Това е най-важната сцена от филма. Тук се случва всичко. Тук Даян създава отражение на реалността и осъзнава символите му. Обърнете вимание на репликата на мъжа "Сънувах това място два пъти. Всичко е същото, освен светлината. Не е нито ден (реалност), нито нощ (сън). Полумрак е (на границата между съня и реалността)." Даян си представя себе си като мъж (все пак е лесбийка). Обърнете внимание и на името на този мъж (Дан - мъжкия вариант на нейното име). Тя осъзнава нуждата от помощ и в тази сцена споделя страховете си с въображаем психиатър,защотя няма смелостта да направи това в реалния свят. Даян се страхува от човек, който се намира зад "Уинкис".
Съзнанието на Даян създава синята кутия, когато поръчва убииството-това е един естествен отговор на въпроса й:"Какво отключва този ключ?" Освен смъртта на Камила, синята кутия символизира и потискащите спомени и чувството за реалност,които Даян трябва да запечата за да построи нейния фантастичен свят.
Също в този момент Даян създава и чудовището-нейното обезобразено "аз" (разрушеното й его). Когато Даян (Дан) отива зад "Уинкис", се сблъсква с реалната си същност и се стряска до припадък. Така подсъзнанието й позволява тя да продължи с фалшивия си сън/мечта.
Отново в тази сцена, Даян взаимства името за другото си "Аз" от сервитьорката - мило, симпатично и безгрижно момиче.

Клуб СИЛЕНСИО

Тук съвестта на Даян й припомня,че всичко това е илюзия. Освен това, представлението помага и на зрителите да се ориентират във филма. Първо, един човек свири на тромпет, но когато отдръпва тромпета, чуваме,че това е плейбек.Изглеждаше реално. И въпреки това предупреждение,че всичко е илюзия,ние отново се самозалъгваме,когато чуваме Ребека дел Рио. Невероятно реалистично изпълнение,след което всички остават потресени като разбират,че е било на запис.
Това е едно подсказване към зрителите, че колкото и реална да изглежда историята във филма, случващото се в него е илюзия.
След като подсъзнанието подсказва това на Даян, тя решава да приключва с тази самоизмама и изважда кутията от чантата си. Прибират се в дома си и в момента, в който тя подава кутията на Камила, Даян изчезва. По този начин, тя се опитва да се оттърве от вината за смъртта на Камила. И виждаме как самата Камила "отключва" смъртта си (кутията).

Луис Бонър

Още веднъж подсъзнанието на Даян се опитва да й покаже реалността, която Даян винаги отхвърля. Такава е и сцената, в която виждаме истинската съвест на Даян, представена като дрипава и луда жена. Тя се опитва да обясни на самата себе си, че е в беда. Съвестта на Даян се опитва да я вразуми и дори да й напомнни, че заради нещастната си любов, се е променила до неузнаваемост: "Коя си ти? Какво правиш в този апартамент? Не трябва да си тук...". Даян дори не познава себе си, толкова заблудена и объркана, тя игнорира съвестта си: "Не знам коя сте вие..."

Възрастната двойка

В съня си, Даян вижда собствените си родители като чужди хора, с които се запознава в самолета. В действителност, тя ги обича, но сега ги обвинява че те са я подтикнали да отиде в Холивуд. След всички неща, през които минава съзнанието на Даян, обвинявайки чужди хора за собствената й вина, тя достига до началната причина за случилото се. Именно, родителите й. Ако не бяха те, Даян никога нямаше да замине за Холивуд и да срещне Камила. Никога нямаше да се случат ужасните неща, които преживя.
Тук вече съзнанието на Даян не издържа и виждаме отново чудовището зад "Уинкис", което поставя кутията в плик за смет. Даян осъзнава, че смъртта вече не е нужна никому. Дори чудовището вече не изглежда толкова страшно и опасно, а жалко. От торбата за смет, където Даян е изхвърлила всичко, което й пречи, излизат родителите й. Те са виновни за разрухата на живота й. Ревността и гнева на Даян са се развили в психическо разтройство, лудост която я кара да се самоубие.

Естествено, има още много интересни и странни сцени, които заслужават да бъдат разгледани. Но след всичко казано досега, смятам че всеки зрител на "Мълхоланд Драйв" може да се ориентира. Помислете върху сцената с братя Кастиляни и изплюването на кафето - сън предизвикан от моментно реално преживяване на партито. Същото се отнася и за Каубоя, който изниква веднага след като русото момиче на партито излиза от стаята.

Преди няколко години, по време на посещението си в България, на Дейвид Линч му бе зададен въпроса "Демонът във всички ваши филми един и същ ли е?". Поради затруднения в превода обаче, Линч не успя да разбере и отговори на въпроса. Но гледайки останалите му филми, мисля че не е трудно сами да се досетим за отговора. Оставям темата за любимия ми филм отворена, тъй като цялото творчество на Линч (преди и след Мълхоланд Драйв), ни кара да се замислим дали всичките му филми всъщност не са част от един голям и болен сън...